1. Гинекологичен преглед
2. Микробиологично изследване - хламидии, други инфекции
3. Преглед с ултразвук.
4. Изследвания на хормоните.
5. Прегледи на тръбите - хистеросалпингография, хидротубация.
6. Лапароскопия.
7. Изследвания за спермоантитела.
8. Посткоитален тест.
9. Генетични изследвания

1. Гинекологичен преглед
Всяко момиче трябва да си прави необходимия брой профилактични гинекологични прегледи годишно. Гинекологичният преглед, на който е нужно да отидете в конкретния случай, не се отличава от всеки един такъв. Нужно е да споделите на специалиста акушер-гинеколог притесненията си и той ще ви прегледа, даде нужните инструкции и назначи необходимите изследвания.

2. Микробиологично изследване - хламидии, други инфекции
Освен обикновения гинекологичен преглед е необходимо да се направи и микробиологично изследване, за да се установи, дали няма някакво възпаление, венерическо заболяване или гъбична инфекция. Най-често гинеколозите назначават изследване за хламидия.
Хламидия: Едно от най-разпространените заболявания, предавани по полов път. Причинена е от микроорганизъм Chlamydia trachmatis. Много често е без симптоми. Може да доведе до по-тежка инфекция - да се увредят репродуктивните Ви органи. И мъжете, и жените могат да станат стерилни. Лекуват се задължително и двамата партньори независимо от резултата.
Изследва се по два начина:
С откриване на антигени. Взима се намазка от шийката на матката при жените (като намазка на Пап) или от уретрата при мъжете. Тя се изпраща за специални лабораторни тестове.
С откриване на антитела. Прави се изследване чрез взимане на кръв.

3. Преглед с ултразвук.
С помощта на ултразвук се наблюдават вътрешните органи и се проследява развитието на яйчниковите фоликули.

4. Изследвания на хормоните.
Хормоните са химически вещества, продукти на жлезите с вътрешна секреция, отделяни директно в кръвта(по-рядко в лимфата), които въздействат върху обмяната на веществата, растежа, половите и много други функции на организма.
Най-често при лечение на стерилитет докторите препоръчват изследвания на следните хормони :

Хипофизиарни и яйчникови хормони
LH- лутеинизиращ хормон, предизвиква разкъсването на фоликула и отделянето на прогестерон.
FSH - фоликуло-стимулиращ хормон, секретиран от хипофизата, който стимулира освобождаването на естрогени от яйчниците. Постепенно, когато се произведе достатъчно естроген, един фоликул с узряваща в него яйцеклетка, се придвижва към повърхността на яйчника. В момента на овулацията фоликулът освобождава яйцеклетката и тя се отделя от яйчника.
Естрогенът - има още една функция. Той кара ендометриума (лигавицата на матката) да нараства, за да приеме оплодената яйцеклетка. Същевременно, от разкъсания фоликул след излизането на яйцеклетката, се отделя прогестерон, който подтиква матката да започне да подготвя някои хранителни вещества за зародиша, с които да се храни оплодената яйцеклетка,когато пристигне. Хормон, произведен от яйчниците. Действа върху гениталиите, гърдите, кожата, лигавиците, костите, кръвоносната система и цялостната обмяна на веществата. Увеличаването на естрогените точно преди овулация, води до отделяне на LH (лутеинизиращ хормон).
Естрогени - Хормоните, които подпомагат развитието на вторичните полови белези при жената, играят важна роля при репродукцията. Човешките естрогени се произвеждат главно в яйчниците.
Прогестерон - хормон, който подпомага подготовката на матката за бременност. Произведен от яйчниците. Подготвя ендометриума за имплантиране на зародиша.
Пролактин - Хормон, секретиран от клетки, в предния дял на хипофизата. Под влиянието му се развива и нараства млечната жлеза и се образува мляко.
Тестостерон - Хормон от групата на андрогените. Регулира LH и FSH.
Тироидни хормони
TТХ (тиреотропен хормон) Стимулира образуването на щитовидните хормони и отделянето на Т3 и Т4

5. Хистеросалпингография (снимка на яйчниковите тръби)
Хистеросалпингографията - снимка на яйчниковите тръби (HSG) е процедура, която се използва да се диагностицират проблеми на маточните фалопиевите тръби. Тя се прилага най-често за да се разбере дали тръбите на жената са частично или напълно запушени.

Защо се прави хистеросалпингографията ?
Със HSG, лекарят може да провери за запушвания или образувания в матката или тръбите. Това може да му помогне да открие причината за стерилитета или чести спонтанни аборти.
HSG се прави в специално рентгеново отделение в болница, клиника или медицински център. Най-добре е тя да се направи през първата половина( 1 до 14)на менструалния цикъл.

Процедурата:
За хистеросалпингографията (HSG), в тръбите се вкарва специална течност (контрастно вещество). Тази течност показва контрастно структурите на рентгенов екран. Тя осветява вътрeшните размери и форма...
6. Лапароскопия.
За сигурно диагностициране на проблемите, докторите се нуждаят от директен поглед в коремната област и репродуктивните органи. Това може да се осъществи посредством лапароскопия.
Терминът "лапароскопия" произлиза от гръцките думи "поглед в коремната област." Лапароскопът е малък телескоп, който се вмъква в коремната кухина посредством малко срязване. Той дава възможност доктора да погледне органите отвътре.

Прилагане на лапароскопията?
Има няколко причини, при които се препоръчва лапароскопия. Тя се прилага при проблеми, свързани със стерилитета или при желание за постигане на стерилитет. Прилага се също за проверка за ектопична бременност, случаи на тазови болки и др.

Диагностика и хирургия
Лапароскопията се използва често за диагностициране в случаи на абдоминална (коремна) болка. Тази процедура се използва за разглеждане на много здравословни проблеми.
Ендометриоза, сраствания (слепвания), фиброиди, яйчникови кисти, хистеректомия.
При жени, които имат проблеми със забременяването чрез нея могат да се открият проблеми като ендометриоза или кисти.
Лапароскопията се използва често и за стерилизация. С тази операция докторът, използвайки лапароскоп за водач, блокира фалопиевите тръби.

Ектопична (извънматочна) бременност:
Когато жената има болки ниско в коремната област по време на ранната бременност , докторът може да се усъмни в ектопична бременност . Ектопична бременност е тази, при която плодът е разположен в тръбата вместо в матката. Това може да разкъса тръбата и да причини вътрешен кръвоизлив, който да изисква спешна хирургична намеса.

Предимства на лапароскопията
Кратък престой в болницата, малки срезове и бързо възстановяване.

Процедурата:
Използваната упойка зависи от процедурата, която доктора ще препоръча, и по избор на пациента.
След упойка, се прави малък срез под или в пъпа. Газ, като carbon dioxide или nitrous oxide, често се вкарва в коремната област. Газът издува коремната област, така че тазовите репродуктивни органи да се виждат по ясно.
Лапароскопът се поставя през прореза. Често се прави и друг срез, който помага да се преместват органите по посока зрителното поле.
След процедурата се изваждат инструментите и се изпуска газа. Шевовете се затварят.
Въпреки всичко има и макар и рядко срещани усложнения по време на лапароскопия, като кръвоизливи, алергични реакции към упойката , наранявания.

Възстановяване:
По-кратко отколкото при нормалната хирургична намеса.
Лапароскопията може да бъде полезна при диагностициране и решаване на много гинекологични проблеми.


7. Изследвания за спермоантитела.
Когато се търсят причините за безплодие, на определен етап се налага да се прецени наличието и ролята на спермоантитела.
Кръвни имунологични изследвания за спермоантитела. Взима се кръв от двамата и се правят следните тестове:
- Желатинов тест на Кибрик
- Микросперматоаглутационен тест на Фриберг
- Спермоимобилизационен тест на Изожима
- Ензимно-свързан имуносорбентен тест (ELISA)
- Имунобийд байдинг тест (IBB)
Резултатите от изследването са готови за 2-3 седмици след вземане на кръвната проба и са на разположение на съответния лекуващ лекар. Всеки резултат дава подробности за приложения тест и ясно заключение. ЛАБОРАТОРИЯ ПО РЕПРОДУКТИВНА ИМУНОЛОГИЯ
повече за изследванията за спермоантитела

8. Тест за съвместимост между двамата партньори.
Има два вида тестове - посткоитален и пенетрационен.
Най-правилно е изследването на посткоиталния тест да се съчетае по време и с изследването на цервикалния фактор при жената, т.е. изследването да стане в предовулаторната фаза, тъй като в друго време резултатите са почти винаги отрицателни. За тази цел трябва да се отиде (там където се ходи) в предовулаторната фаза (денят се определя въз основа на предварителните изследвания:), 4-6 часа след едно нормално полово сношение (предшествано от полово въздържание от 5-6 дни). И се изследва взетия от цервикалния канал секрет,за да се установи дали там има подвижни сперматозоиди.

Пенетрационния тест е т.нар. кръстосан тест. Поставя се върху предметно стъкло цервикална слуз от жената (взета в предовулаторна фаза), а непосредствено до нея се поставя сперма от чужд мъж с доказана оплодителна способност. Прави се изследване под микроскоп,като се следи дали сперматозоидите преминават границата между цервикалната слуз и спермата и дали навлизат в цервикалната слуз. При отрицателна проба сперматозоидите не навлизат в цервикалната слуз, а само се събират в по-голям брой на границата между слузта и спермата. При положителна проба се виждат значителен брой сперматозоиди,които са преминали границата и навлезли в цервикалната слуз, при това се вижда че движенията на сперматозоидите в слузта са по-бавни,отколкото в спермата.
На второ предметно стъкло се прави проба със спермата на съпруга и цервикалната слуз от жена с доказана способност за забременяване. Ако цервикалната слуз на пациентката не пропуска сперматозоидите на чуждия мъж с доказана оплодителна способност, причината за стерилитета лежи в в същата тази слуз и обратно,а ако сперматозоидите на съпруга не могат да влязат в цервикалната слуз на жена с доказана способност за забременяване, причината за неоплождането лежи в спермата на съпруга.
9. Генетични изследвания
Кръвен тест за кариотип - анализ на хромозомите. Обикновено се прави на жени с 3 и повече спонтанни аборта, за да се провери дали няма някакви "изменения" (транслокации) в хромозомите на някой от партньорите, което да води до спонтанни аборти.